Българско Овчарско Куче

Българско Овчарско куче е древна порода, чиито първи представители са били използвани за охрана на стада и имущества. Те са се получили в резултат на кръстосването на съществуващите у предславянските племена кучета с кучета, доведени от прабългарите при заселването на Балканите. С идването на ромеите в кръвта на Българското овчарско куче се вливат гени на епирските молоси, а по време на турското иго генофондът е обогатен с гени на породите кьопеги, карабаш и кангал. Българско куче е официално регистрирана автохтонна порода в Министерството на земеделието и храните, в световен мащаб е призната от три от големите международни киноложки организации.

Породата е създадена за охрана в свободно състояние или в група на стада селскостопански животни, както и за охрана на ферми и други обекти. Типичните представители на породата имат уравновесен характер, гордо и властно поведение. Отличават се с изключителна смелост и голяма издръжливост. Те са силно привързани към стопаните си, недоверчиви са към непознати и не допускат чужда присъствие на собствена територия. Имат нужда от опитен стопанин.

Българското овчарско куче принадлежи към едрите породи, има груба и масивна костна система. Телосложението му е атлетично. Мъжките представители на породата достигат ръст 68-74 см и тегло 45-55 кг. Женските овчарски кучета са високи 63-69 см и тежат 35-45 кг. Космената им покривка е средно дълга до дълга, като в областта на главата е по-къса. Допустимите окраски са едноцветни, двуцветни или трицветни, като се предпочитат тъмни петна на бял фон или бели петна на тъмен фон.