Кларинетът е създаден през 1690 г. от видния майстор на музикални инструменти Йохан Кристоф Денер. Денер е представил творението си в Нюрнберг, като първоначалният образ на кларинета доста се е различавал от съвременните варианти, които използват музикантите. Кларинетът на Денер е бил основан на старинния хренски инструмент шалюмо(chalumeau). Той се е отличавал с просто устройство – имал е 7 пръстови отрова и 2 клапи. Впоследствие кларинетът на Денер е усъвършенстван от сина му, а по-късно и от Иван Мюлер и братята А. и Й. Щадлер и Хиацинт Клозе. Именно Клозе прилага на кларинета системата Бьом, която се използва и до днес, успоредно с немските кларинети от системата Хекел.

Кларинети традиционно се изработват от абаносово или кокосово дърво. Състои се от пет части и е снабден с най-малко 20 клапи. В съвременната музика кларинетът се употребява в 2 строя – в В и А. Нотира се до виолинов ключ, като реално звучащият му обем зависи от строя му. В практиката се срещат около 12 вида кларинети, които се различават едни от други по големина и звук. Има обикновен кларинет, малък кларинет, алтов кларинет, любовен кларинет и др.

Този духов музикален инструмент има изключително богати и гъвкави динамически възможности. В сравнение с останалите духови музикални инструменти само при кларинет отделните регистри имат такава разлика по своя характер. Високите регистри на кларинета носят името клерон (chalumeau), ниските са кръстени шалюмо (chalumeau), а средните – чакан (czakan). Според специалисти кларинетът може да бъде определен като най-подвижен след флейтата елемент от инструмент от групата на духовите инструменти.