У нас често може да чуете, да наричат фретките порчета. Всъщност фретките (ferret) са отделен опитомен животински вид, който в наши дни се отглежда като домашен любимец. Порчетата са част от семейство, в което влизат още хермелина, невестулката, скункса, видрата, язовеца и белката. Погрешно ще бъде да ги определите като гризачи, те са хищници и ненадминати крадци. Първите сведения зо опитомяване на порчета датират отпреди 2000 години, когато тези ловки животинки са били отглеждани първоначално за лов на зайци, а по-късно и за домашни любимци. Собствениците на порчета ще ви кажат, че характерът им и държанието им много приличат на тези на кучето, но се хранят и имат хигиенни навици, подобни на котешките.

Има редица предимства и недостатъци на отглеждането на порчета у дома, с които е добре да се запознаете, преди да решите да си вземете животинче за отглеждане. Порчетата са умни, схващат бързо и лесно разбират какви са правилата на дома. Поддават се на тренировки и обичат игрите. Имат нужда от просторна клетка, в която на тяхно разположение да има достатъчно място за игра, за вода, тоалетна, място за спане и тоалет. Колкото и да обичате своето порче, не бива да го държите извън клетката. Това се прави за негова безопасност, фретките често пипат електрически кабели, контакти или се мушкат в тесни пространства, откъдето невинаги може да излезе.

Порчетата са скъпи домашни любимци, защото се хранят предимно с месо. Те са хищници и храносмилателната им система не понася сурови или готвени зеленчуци. Бъдете внимателни, защото порчетата умират за сладки неща и са готови на всичко, за да си откраднат бисквитка. Не бива да прекаляват със сладкото обаче, защото е вредно за тях. Обичат да си играят извън клетката и имат склонност да хапят при игра, особено когато са малки, но не са агресивни нито към деца, нито към останалите домашни любимци. Желателно е и мъжките и женските порчета да бъдат кастрирани преди достигане на полова зрялост.