Чановете са музикални инструменти от групата на звънците. Имат характерна конусовидна форма и са широко използвани в българския фолклор. Те са неделима част от характерните костюми и танци на кукерите, но също са и сигнален инструмент при домашните животни. Важно е да отбележим, че чановете, които са били окачвани на стадата, далеч не са били някакъв обикнове сбор от звънци. В повечето случаи те са били една дюзия (дузина), подредени така, че да образуват октава и половина.

Единственият у нас утвърден център за производство на чанове и тюмбелеци (вид звънци) по време на Възраждането се е намирал в Неврокоп. Неврокопските чанове, прочути с мелодичността си, са били връзвани на ремъци, широки от два до десет сантиметра в зависимост от големината си. Най-малките чанове са били закачвани по овци и шилета, а по-големите - на овни или еркичи (козли). Освен по големина, чановете се различавали и по тегло, като най-тежкият чан е тежал внушителните четири килограма.

Автентичните чанове се отливат от с плав от мед, цинк и калай, като точното съотношение между металите е 6:1:1. За да се получи чан с по-голяма мелодичност към металите са добавяли и малко сребро или сребърни пари. Прочутите неврокопски чанове се отливат в специални каси-поти в поредица от 1 до 18. Най-малкият чан е с тегло от 150 г, а най-големият - 4.2 кг. След това майсторите награсяват тоновете и полутоновете на музикалната гама, като всеки чан има собствено име. Традиционно вътрешната повърхността на някои чанове се украсява с релефно стилизирани антропоморфни изображения.