Акордеони

Акордеонът е патентован през 1829 г. от австриеца Сирил Демиан. Името на този музикален инструмент в свободен превод означава хармония от звуци. Изобретението на Дамиан се базира на наченките на хармониката, както и на антични азиатски инструменти, които произвеждат звук на същия принцип. Звукопроизводството при акордеона става чрез трептенето на метални пластини, намиращи се във вътрешната му част, т.нар. мех. Акордеоните имат клавиши (бутони) и от двете страни, както и трети вид клавиши т.нар. регистри.

У нас най-разпространени са акордеони с клавиатури като на пианото, които имат от 22 до 41 бели и черни клавиши за дясната ръка. Копчетата за лявата ръка са отделни басови тонове, които са подредени по чисти квинти в редици от 2 до 6. Различаван се акордеони по 40, 60, 80 и 120 баса.

Истинските виртуози на този инструмент предпочитат да свирят на хроматичен акордеон, който в Русия е познат под името баян, а във Франция е известен като мюзет. Този вид концертни акордеони нямат типичната клавиатура с бели и черни клавиши, а само няколко реда бутони. Най-разпространеният баян е с три реда дясна клавиатура с 52-61 копчета и петредна лява клавиатура, на която има повече от 100 копчета.