Легализация на Документи

Легализация на документи се налага, когато на български граждани са издадени някакви документи от друга държава или когато български граждани искат да представят документи, издадени от български институции, пред органи на чужда държава. Легализацията на документи зависи от това, дали съответната държава, издала документите, е страна по Хагската конвенция, дали между нея и Република България има влязъл в сила и действащ Договор за правна помощ или нито едното.

Когато документите са издадени или следва да бъдат представени пред държава, която е страна по Хагската конвенция, те трябва да бъдат оформени с апостил, който е поставен от нейното Министерство на външните работи. В тези случаите документите могат да бъда преведени само по два начина – от консулски или дипломатически служител в държавата по произход на документа или от оторизирана от Министерството на външните работи на България Агенция за преводи. След като бъде преведен, при спазване на изискванията за апостил, преводът трябва да бъде заверен в сектор Легализации и заверки във Външното министерство.

Когато с чуждата държава, издател на документа, имаме подписан договор за правна помощ, изискването за апостил отпада и преведните документи следва да носят само щемпел на посоченото в договора ведомства. По този начин документите се нуждаят само от превод и заверка на превода. Когато документът е издаден от държава, която не попада в горните две категории, тогава те се легализират съгласно общоприетата практика – изисква се заверка от Министерството на външните работи на издаващата държава, щемпелът на чуждестранното Външно министерство се удостоверява от българското дипломатическо или консулско представителство в страната.