Цигулки

Цигулките са музикални инструменти от групата на струнните лъкови инструменти. Те са най-малките инструменти в групата, имат четири струни, настроени на квинта. По-големите братя и сестри на цигулките са виолата, виолончелото и контрабаса. Европейските цигулки се появяват в началото на XVI в в Северна Италия. Смята се, че те са се развили на базата на лъкови струнни инструменти, По това време инструментът вече е започнал да се разпространява из Европа. Скоро след представяне на цигулките в Европа те добиват широка популярност. На цигулки свирят всички - от уличните музиканти, през аристокрацията, та чак до кралете. Доказателство за това е фактът, че през 1650 г. Френският крал Шарл IX поръчва на небезизвестния лютиер Андреа Амати 24 цигулки, като една от тези цигулки оцелява до ден днешен.

Интересът към цигулките провокира развитието и на лютиерството. Между XVI и XVIII век няколко лютиери добиват широка популярност, а техните цигулки са истински шедьоври на лютиерското изкуство, които до ден днешен будят възхищение. В тази група ще открием имената на майсторите от школата от Бреша, фамилия Дала Корна, фамилията Микели, фамилията Инверарди, фамилията Бертолоти, включително и Гаспаро да Сало, също Джовани Паоло Маджини, школата от Кремона, фамилията Амати, фамилията Гуарнери и фамилията Страдивари.

Цигулката, като музикален инструмент добива познатия си външен вис около XVI век в Италия, като през XVIII век са направени няколко допълнителни промени. Затова и колекционерите на музикални инструменти и в частност на цигулки най-много ценят инструментите, създадени през периода XVI-XVIII век. Цигулките, създадени след този период, имат съществена разлика в дължината и ъгъла на грифа. Повечето стари инструменти са претърпели тези изменения и днес се различават в известна степен от вида, в който са били създадени от големите майстори. Но те остават златен стандарт за звука на цигулките, който съвременните производители се опитват да достигнат.