Мотокари

В близкото минало България е била един от водещите производители на електро и мотокари. Първите български мотокари са произведени в средата на 50-те години на XX век, а през 1957 г. са изнесени за чужбина и първите 150 броя, продадени са на Чехословакия и СССР. Година по-късно 3000 български мотокари са изнесени за Китай. Производството им се развива с бурни темпове и през 1978 г. България излиза на първо място в света по общ обем производство и износ на електро- и мотокари с 89 000 броя годишно. Само за сравнение – общата продукция на западноевропейските държави през същата година е била 17 000-18 000 броя. Първото място остава притежание на България до 1986 г., когато е изпреварена от ФРГ и Япония.

Не можем да си представим никоя производствена, транспортна, дистрибуторска или логистична фирма да изпълнява работата си без помощна на мотокари. Под общото наименование мотокари се разбират подемно-транспортни машини, които се задвижват с двигатели с вътрешно горене. В момента на пазара се предлагат мотокари с дизелови или с газови двигатели. В миналото са били произвеждани и използвани и бензинови мотокари, които са били отхвърлени като неефективни.

За нуждите на бизнеса се произвеждат три вида мотокари, в зависимост от експлотационното им предназначение – високоповдигачи, влекачи и нископовдигачи. Според задвижването си има дизелови мотокари и мотокари на газ – т.нар. газокари. Дизеловите мотокари са подходящи за работа на открито заради вредните емисии, които отделят ДВГ. Газокарите се използват предзимно за работа на закрито в складове и халета. Обикновените мотокари имат товароподемност между 1 и 5 тона, докато усилените модели могат да повдигнат до 32 тона.