Фотоапарати

С думата фотоапарати допреди двадесетина години се обозначаваха устройствата за заснемане на единични или последователни изображения на реални обекти с помощта на светлината, като тези изображения се отпечатваха върху фоточувствителен материал (филм). Днес пазарът е зает от цифрови фотоапарати, при които изображението не се регистрира от фотографски филм а от електронен сензор – т.нар. матрица, която може да бъде CCD или CMOS. Матрицата е съставена от милиони независими едни от други светлочувствителни елементи – пиксели, които преобразуват попадналата върху тях светлина в електрически заряд. Зарядите са насочват към процесор, който генерира цифровото изображение в електронен формат.

Прародителят на съвременните дигитални фотоапарати е т.нар. камера обскура (от лат. тъмна стая). Тя е представлявала помещение за проектиране на образи с изцяло тъмни стени и миниатюрна дупка, през която са преминавали лъчите. Първите данни за нея датират от времето на Аристотел. Близо 2 хилядолетия по-късно, през 1685 г.) са били изобретени и първите фотоапарати, които са били достатъчно удобни за практически цели. 150 години по-късно заснемането, т.е. запазването на образа е станало възможно.

През 1839 година на пазара се появяват и първите фотоапарати (дагеротип), които са дело на Луи Дагер. 11 години по-късно, през 1850 г. Фредерик Скот Аркер изобретява процесът на проявяване на плаките, които по-късно са заменени от филмовите ролки, а след това и от матриците и картите памет. Особен вид фотоапарати са стереофотоапартите. Те имат два обектива и заснемат изображения, които имат значително застъпване. В резултат на това се получава стереоефект, и при преглед със специална техника заснетите изображения изглеждат триизмерни.