Бали Люцерна

Люцерната е сред основните фуражни култури у нас. Причина за нейното масово отглеждане е, че тя се отличава с високи добиви, отлични качества на добитото сено и зелената маса, но най-вече заради възможността за пълно механизиране на грижите и прибирането, което обуславя ниската себестойност на получената продукция. Люцерната притежава ценни диетични свойства, поради което тя е част от менюто на не един вид селскостопански животни, като различни преживни, зайци, птици, свине. Балираната люцерна е богата на аминокиселини, микроелементи и витамини, но най-вече на суров протеин. Люцерната осигурява 250-300 кг протеин на декар, без да се налага обработка на почвата с азотни торове, той като тя е бобово растение и се намира в симбиоза с азотфиксиращи бактерии в почвата.

Но за да притежава този ценен състав, люцерната трябва да е набрана навреме, да е изсушена и балирана правилно. По правило количеството на протеин в люцерната намалява с напредване на вегетацията, а се увеличава процентът сурови влакнини. Въпреки че стопаните предпочитат да използват люцерната в зелено състояние, много стопани я използват и като сено. Но люцерната е трудна за силажиране, тъй като ниското съдържание на въглехидрати в растението и високия процент протеини, което възпрепятства протичането на ферментационните процеси, особено характерни за силажа.

Ето защо се предпочитат бали люцерна, при чието силажиране на люцерната е извършена обработка с консервиращи съставки и след завяхване, което има за цел да понижи общата ѝ влажност до 60-70%. Един от съвременните начини за обработка и съхранение на сенажа е неговото балиране и херметично опаковане с фолио, защото така се запазват добре качествата на продукта без да се нарушават процесите на ферментация. Балираната люцерна в смляно състояние се включва в състава на храната за промишлено отглеждани бройлери, както и в тази на зайците. Не се препоръчва даването ѝ в зелено състояние, защото предизвиква подуване.