Гоблени

В края на 19 век и началото на 20 век градската българска жена започва усилено да шие гоблени, основно по модели на Вилер. Но същенското раждане на това изкуства започва много преди това. Думата гоблен произлиза от името на един жител на Франция – мосю Гоблен, живял през 14 век и популяризирал това изкуство. Но корените на традицията да се изработват гоблени датират още от времето на Древен Египет. Разцвет в шиенето на гоблени настъпва в край на 19 век, когато г-н Вилер въвежда специалния полегат едър бод, който по-късно е кръстен на него. Постепенно с годините той намалява като размери, като за по-фини неща вилеровият бод намалява до един милиметър и става петит пойнт или мъничка точка, който е запазен изключително и само у нас, поради което в останалия свят е познат като български бод.

Модата по изработката на гоблени бързо се разпространява в Западна Европа, особено в Германия и Австрия, а скоро завладява и България. Вдъхновен от успеха, г-н Вилер създава специални колекции гоблени за България – Български икони и Български сюжети. Шиенето на гоблени е популярно и в Русия, които използват за везането именно българския бод. В Западна Европа за изработването на гоблени се използва кръстат бод, което е доста по бързо и лесно, но прави гоблените доста груби.

Всеки може да се занимава с везане на гоблени – достатъчно е да си закупи от специализираните магазини комплект за гоблени и да се въоръжи с търпение. Комплектът за ушиване на гоблени съдържа чертеж, легенда, панама, конци, игла и при нужда – филц и панделки. Чертежите обикновено са в мащаб 1:1, което означава, че едво квадратче панама отговаря на едно квадратче на чертежа. Изключение правят гоблените, които се шият на 27 каунта. При тях едно квадратче от чертежа отговаря на четири квадратчета от панамата и се шие наведнъж с кръстат бод. Добре е да започнете везането на гоблените от средата към краищата, за да не позиционирате работата си погрешно.