Зайци Великани

Въпреки че много семейства отглеждат декоративни зайци като домашни любимци, у нас зайците масово се оглеждат зайци за месо и разплод. Предпочитат се едрите породи, защото те се отличават със сравнително бърза скорозрелост и нарастване на младите зайци.

Най-разпространената порода зайци великани у нас е Белгийският великан. Това е най-старата порода зайци за месо. Тя е селектирана в Белгия, в провинциите Фландър и Гент, откъдето идва и името ѝ. Представителите на тази порода зайци великани се отличават с доста едро, обемисто, дълго и широко мускулесто тяло.

Зрелите екземпляри имат широки гърди с обхват 35-44 см, дължина около 65-67 см, която може да достигне и до 1 м, и тегло около 12 кг. У нас обаче се отглежда модифицирана разновидност на породата и българските екземпляри рядко надхвърлят 6-7 кг, но се отличават със скорозрелост европейските си роднини.

Отглежданите у нас Белгийски великани имат няколко различни разцветки на козината. Развъждат се сив, тъмносив, желязносив и черен Белгийски великан. Всички те са много плодовити, като на едно озайчаване майката ражда по 6-8, а понякога и повече малки. Новородените тежат едва 65-70 г, на те нарастват изключително бързо и в края на 6-ия месец достигат тегло от 3.9 кг.

Породата Бял великан е селектирана през XIX век в Германия. За основа са използвали селекция от зайци албиноси от породата Белгийски великан. Типично за представителите на Белия великан е бялата космена покривка, която се характеризира със силен блясък и гъстота по цялото тяло.

Предвид изброените качества, както и големите размери на кожата им, Белите великани са особено ценени от кожарите, защото от кожите им се правят чудесни имитации на ценни дивечови кожи.

Белият великан напомня силно по големина и телосложение Белгийския великан по обясними причини. Белите великани имат тяло с дължина 60-65 см и обхват на гърдите 35-40 см. Средното тегло на възрастните екземпляри от породата достига 5.5 - 6.5 кг.

Важно е да отбележим, че представителите на тази порода се отличават със здрава и лека костна система, което значително повишава месодайните им качества. Белите пеликани са скорозрели и се използват за разплод още от 6-7 месец, а стават годни за клане още от 3-4 месечна възраст.