Каракачанска Овчарка

Каракачанска овчарка е наложилото се в ежедневието наименование на породата Българско Овчарско куче, която беше официално призната като такава през 2005 година от три от големите международни киноложки организации. Каракачанската овчарка е призната и от българското Министерство на земеделието и храните, където е регистрирана като автохтонна порода. Тя е древна порода, която е селектирана на Балканите посредством кръстосването на местни овчарски кучета с други овчарски породи, като епирски молоси, кьопеги, карабаш и кангал.

Каракачанската овчарка принадлежи към групата на едрите породи кучета, отличава се с груба, масивна костна система и добре развита мускулатура. Мъжките представители на породата са високи 68-74 сантиметра и достигат тегло от 45-55 кг. Женските овчарски кучета резонно са по-дребни – ръстът им е 63-69 см, а теглото им – 35-45 кг. Каракачанските овчарки имат средно дълга до дълга космена покривка, която е по къса в областта на главата.

Както личи и от името на породата Каракачанска овчарка е създадена за охрана на стада селскостопански животни, пуснати на свободна паша, за охрана на сгради или други обекти. Тези едри кучета са силно привързани към стопаните и имуществото му, изпитват недоверие към непознати и не допускат чуждо присъствие на охраняваната от тях територия.