Коне Тежковози

Конете тежковози са наследници на стария масивен рицарски кон, който е бил използван в продължение на векове в безкрайните рицарски походи. Селектирането на първата порода Белгийски тежковози е обусловено от икономическите и географски особености на Белгия. Създаването на породата е дошло в отговор на нуждата на от масивни коне, които са теглят тежки товари и да обслужват населението на големите градове. Заслуга за създаването им имат и влажният климат и богатата фуражна база. Първите селектирани породи са Арденската, Брабансонската и Фламандската.

Арденската тежковозна порода е селектирана в района на Арденските планини, откъдето идва и наименованието ѝ. Коне тежковози от тази порода са по-ниски от останалите, с височина при холката 148-158 св и тегло 600 кг. Типичният Арденски тип не съществува и е отстъпил мястото си на коне от по-лек тип, които все пак са доста масивни. Брабансонската порода е най-разпространената в Белгия, използва се да съешаване на конете от Арденската и Фламанската породи, поради което е наречена Белгийска тежковозна порода.

Фламанската порода е най-масивната от трите, като расовите представители на вида имат височина при холката 163 см и обхват на гърдите около 210 см. Българският тежковозен кон е наследник на ардено-першеронската секция на конезавода Каюбик. През 1950 година породата е подобрена с тежковози, внесени от Унгария, Полша и Русия. Българските коне тежковози са високи 153 см, алести, чилести или кестеняви.