Лимец

Лимецът е най-древният вид от групата на покритите или т.нар. несъщински пшеници. Той бил отглеждан още в Древен Египет 15 000 г. пр. Хр. и е бил една от първите култивирани форми на пшеница. Зърна от лимец са открити при разкопки на енипалеолитно селище в района на Блиския Изток. Находката е датирана на около 7500 г. пр. Хр. Смята се, че първоначално лимец е бил култивиран до Каражадаг в Турция, а след това е пренесен в Мароко, Турция, Балканите и планинските райони на Франция.

Лимецът е бог на протеините, той е изключително силен антиоксидант и е един от биопродуктите, който се слави с лечебните си свойства. Това удивително растение се повлиява слабо от климатичните условия, при които се отглежда. В Гърция това растение е познато като tiphe, турците го наричат siyez, във Франция и Италия е познат като малката спелта, а за руснаците – оркиш или полуполба.

В миналото лимец е бил отглеждан за фураж за селскостопански животни. Днес, когато се знае повече за неговите полезни свойства, той се използва при производството на някои видове хляб. Лимецът и изключително богат на витамини A,B, и E. Той има голямо съдържание на белтъчини и минерали като цинк, магнезий, манган, фосфор. Редовната употреба на лимец благоприятства нормалното функциониране на сърдечно-съдовата система, половите жлези. Високото му съдържание на магнезий прави лимеца изключително подходящ за хора, които се занимават активно със спорт и за бременни жени.