Народни Носии

Българските народни носии наред с традиционните български народни танци, са сред богатствата на страната ни, които трябва да ценим и пазим. С възраждането на интереса към народните танци, закономерно се повиши и интереса към народни носии – запазени от няколко поколения или носии, произведени от някой от специализираните производители на традиционни народни облекла. Подобно на народните танци и народните носии за различните фолклорни области в България се различават, в зависимост дали са се носили в северняшката, тракийската, македонската, шопската или друга област на страната.

Мъжките народни носии не са географско обособени, а имат две основни разновидности в зависимост от цвета на горната дреха – различаваме белодрешни и чернодрешни мъжки народни носии. Белодрешната носия се състои от тункообразна риза, гащи и горни дрехи от бяла тепана тъкан. Силуетът на този тип носия се очертава от горната дреха (късак, калашник, долакетник и др.). Тя се отличава със значителна дължина и клината кройка, а около кръста се препасва червен пояс. Чернодрешната носия е характерна за периода на Възраждането. Тогава бялата аба отстъпва мястото си на черния вълнен шаяк, като същевременно се променят кройките на гащите и горната дреха. Срещат се е смесени типове, които са особено характерни за Западна България.

Женските народни носии се различават по кройка и по начина на обличане на горната дреха, като силно са повлияни от географски фактори. Има двупрестилчени женски носии – с два колана, които се закрепват съответно отпред и отзад, сукмени народни носии, които може да са с дълги или къси ръкави, саяни народни носии – с постоянна горна дреха и еднопрестилчени женски носии, които са характерни за отделни селища в Дунавската равнина и Родопите.