Овце

Отглеждането на овце е традиционна за България. Допреди 25 години в страната ни притежаваше уникален генофонд с аборигенни породи и родия, плод на дългогодишна селекция, която беше безвъзвратно загубен с разформироването на фермите в бившите ТКЗС. Отглеждани бяха основно овце с тънкорунно (вълнодайно) окосмение, като добивът от вълна от тях задоволяваше 80 процента от нуждите на текстилната ни промишленост. Овце от Цигайската порода бяха развъждани за добив на мляко и месо.

Преминаването на овцевъдството в частни ръце доведе до масово кръстосване на овцете от Тънкорунно и Цигайското направление с кочове от млечни породи, което нанесе сериозни щети на селекцията и доведе до намаление на добива както от мляко, така и от вълна.

Сред най-отглежданите породи млечни овце в България са Старозагорската овца с млечност от около 160-210 литра, Черната плевенска овца с млечност 180-240 литра, както и видове, потомци на Източнофризийската овца, Аваси и др. В планинските райони, където климатичните условия са по-тежки, а фуражът по-оскъден, е заложена на цигайското овцевъдство – т.е. отглеждането на овце със здрава конституция, от които се добива предимно месо и качествена вълна.