Пчелни Кошери

Жилищата, които хората строят и предоставят на пчелите, за да се развиват и произвеждат мед и други пчелни продукти, се наричат пчелни кошери. В пчеларството са познати два основни вида пчелни кошери - разборни и неразборни, като основната разлика между двата се състои в начина на прикрепяне на пчелните пити.

При неразборните кошери пчелните пчелните пити са прикрепени неподвижно към корпуса на кошера и не могат да се вадят, докато при разделните пчелни кошери питите са поставени в рамки, което позволява многократното им изваждане и поставяне обратно.

В световен мащаб, а и у нас предпочитани са вторият вид пчелни кошери - разборните кошери, които могат да бъдат модифицирани по много различни начини, като всяка от модификациите носи името на човека, който я е създал.

Разборните пчелни кошери се делят на две основни групи - стоящи и лежащи, като най-разпространените у нас са модификациите Дадан-Блат, Бангсрот-Рут, Украински лежак и др. Всички кошери имат общи елементи, които са плодник, корпус, дъно, покрив, пчелни рамки, разпределителни дъски, магазин и хранилки.

Плодникът е онази част от пчелния кошер, която е предназначена за отглеждане на пилото. Там се съхраняват хранителните запаси на пчелното семейство през зимата. Именно на това място се разполагат рамките с пчелните пити.

Магазинът представлява корпус, но с намалени размери. Той се намира непосредствено над плодника и в него се съхраняват рамките с мед, които се взимат от пчеларите. Корпусът е същинската конструкция, в която се вместват отделните елементи.

Една от най-важните му части е дъното, което задължително трябва да е подвижно и с добра вентилация. Препоръчва се пчелният кошер да има дълбоко дъно, което да събира пчелен прашец, против нападение, както и за лесно поддържане на чистотата в кошера.

Основните видове кошери имат както своите предимства, така и недостатъци. Пчелният кошер тип Дадан-Блат, който е и най-разпространен у нас, у работи само с един плодник, като по време на пашата разширяване то става с магазини, които се поставят над плодника. Сред основните недостатъци на този кошер са, че плодниковите и магазинните пити не са с еднакъв размер, което означава, че не могат да се заменят. Освен това този тип кошер има ограничен обем, което го прави неподходящ за много силни пчелни семейства.

Кошерът Лангсрот-Рут е разработен от американеца Лангсрот, известен още като бащата на американското пчеларство. По-късно е доразвит и подобрен от Амос Ивет Рут.

При тях намаляването или увеличаването на обема става изключително лесно с помощта на цели корпуси, които са взаимозаменяеми, защото се работи само с един вид рамки. Това води до повишаване на производителността на труда и по-бързо развитие на силни пчелни семейства.

Това са предпочитаният тип пчелни кошери при отглеждане на майки, използване на майки-помощници, създаване на пчелни отводки и отглеждане на няколко пчелни семейства в един кошер. Недостатък е сравнително трудното намиране на майката.