Санбернар

Когато стане дума за санбернар, в съзнанието на повечето хора изплува образът на онези симпатични гиганти, около чиито врат задължително е закачено буренце, пълно с най-добрия коняк. Породата Санбернар (Bernhardiner - немски) е селектирана в край на XVII век, началото на XVIII век от монасите на Санбернарския манастир, намиращ се високо в Алпите в големия Санбернарски проход. Обитателите на манастира са отглеждали, развъждали и дресирали тези мили гиганти за спасяването на заблудили се или затрупани от лавини пътници, затова в миналото санбернарите са били наричани още лавинхуд. Всъщност официалното наименованието на тези кучета - санбернар е дадено едва в началото на XIX век.

Санбернарът е една от най-обичаните породи кучета, тъй като тези четирикраки са спадали много хора от лапите на бялата смърт. В центъра на Париж се издига паметник на санбернара Бари, който е спасил живота на 43 изпаднали в беда души.

Преди да решите да се заемете с отглеждане на санбернари, трябва да знаете, че тези масивни кучета имат нужда от голямо пространство за обитаване и тичане. Не е за пренебрегване и фактът, че санбернарите достигат до 70 см височина и тегло от 100 кг. Въпреки внушителните си размери обаче санбернарите притежават миробюлив нрав и голямо търпение, което ги прави подходящи за отглеждане дори и в семейства с малки деца.

Санбернарите са лоялни и верни кучета, които лесно се привързват към семейството, след което се готови да го защитават с цената на живота си. Но това, което ги прави особено ценни, е техният интелект. Той позволява санбернарите да се поддават лесно на дресировки и да изпълняват голям брой команди, за което обаче е нужно търпение, постоянство и любов от страна на господарите им.