Каруци

В недалечното минало каруците са били едно от най-разпространените превозни средства у нас. Масово са били използвани каруци с две или четири колела, открита дървена каросерия, които са били задвижвани от животински впряг - най-често кон, магаре или вол.

В края на XIX, началото на XX, а на някои места и до днес каруцата се използва като сигурен транспорт обикновено в селата и малките градове. Каруци с гумени колела и дори регистрационни номера могат да бъдат видени по улиците на големите градове - едни напълно съобразени с екологията превозни средства.

Типичните български селски каруци обикновено имат четири колела и се теглят от 1 или 2 коня (магарета). По правило те не са много масивни, а по-скоро са леки, защото са използвани за превоз на хора и леки товари. Каруците за превоз на хора са изписани богато с орнаменти, цветя и природни мотиви. Прословути със здравината и елегантността са каруците, изработени от майсторите в Горна Оряховица и Враца.

Не толкова разпространени у нас са каруците с две колела или т.нар. двуколки, предназначени само за превоз на хора. Доста по-често срещани са обаче тежкотоварните каруци, т.нар. кола.

Те имат по-груба и тежка каросерия с по-голям обем и по-висока товароподемност. И въпреки че конструктивно почти не се различава от обикновената каруца с 4 колела, колите се теглят от волове, биволи или коне тежковози. Тези каруци могат да превозват товари с тегло 1.5-2 тона.

Не на последно място трябва да споменем и т.нар. Цигански каруци, които най-често кръстосват улиците в наши дни. Те са изработени от дърво, подобно на традиционните български каруци, но имат колела с бандаж или пневматични автомобилни гуми.

Изработката, която на пръв поглед изглежда примитивна, всъщност е доста сложна и предизвикателна. Понякога елементите се сглобяват и напасват с месеци. Те се изработват ръчно от коларо-железари. Готовите каруци, тип Цигански, се използват за превоз на товари до 1 тон.