Източноевропейската овчарка е вътрепороден тип Немска овчарка, който се е формирал в границите на бившия Съветски съюз. Източноевропейската овчарка е доказала извън всякакво съмнение отличните служебни качества, които притежава с течение на годините, където е работила като верен помощник в различни държавни институции. Освен като отличен пазач и служебно куче, източноевропейската овчарка е и чудесен домашен любимец. Породата е селектирана в Русия през 30-те години на XX век, като целта на създателите е била да се създаде порода, която да може да бъде използвана както в армията, така и в селското стопанство, да се приспособява към различни климатични условия и да се поддава на обучение.

Източноевропейските овчарки са едри кучета. Мъжките представители на породата достигат ръст около 70 см и тегло 45 кг. Женските източноевропейски овчарки са високи около 60 см и тежат 35 кг. За да имате обаче вярно и обучено куче, трябва да започнете да обучавате палето още към края на третия месец. Ежедневни тренировки с неголяма продължителност са оптималният вариант за обучение на източноевропейските овчарки. Схватливите палета скоро ще се научат да прескачат различни препятствия, да носят различни предмети по команда и ще направят първите си тренировки за изостряне на обонянието е разпознаване на различните видове миризми.

През годините източноевропейските овчарки са се доказали като здрави и издръжливи кучета, с развит инстинкт за защита. Въпреки това те може да страдат от генетично обусловени болести, които засягат най-вече ставите им. Типични заболявания за източноевропейските овчарски са тазобедрената дисплазия, дисплазия на лакетната става, както и различни видове артрити, затрудняващи нормалното придвижване на кучето. Източноевропейските овчарки не бива да се прехранват, защото може да получат т.нар. Превъртане на стомаха, което може да бъде потенциално смъртоносно. Типичните представители на породата са спокойни, уравновесени, внимателни и активни, готови да се подчинят на командите на господаря си.