Каракачанки

Каракачанка е порода, създадена и селектирана в България. Може да бъде срещната и под наименованията Българско овчарско куче, Каракачанско куче, Вълкодав, Българско пастирско куче и Тракийски молос. Първият официален стандарт за българската каракачанка е публикуван на 26 юни 1996 година в Тракийския университет в Стара Загора, а официалното признаване на породата и първото участие на каракачанки на киноложка изложба е факт през 2007 година в град Лимбург, Германия. Предназначението на каракачанките е да съпровождат стада със селскостопански животни, могат да служат и са служебни кучета или охрана.

Каракачанката е едро куче с масивно тяло и гъста средно дълга козина. В зависимост от дължината на косъма се различават две разновидности – дългокосмести (с косми над 12 см) и късокосмести. Мъжките каракачанки са с ръст 63-73 см и тегло 40-55 кг. Женските екземпляри са високи 60-68 и тегло 30-45 см, като се срещат и доста по-едри екземпляри.

Тези едри кучета имат уравновесен характер, те са смели, издръжливи, работоспособни и много предани на стопаните си. Имат вродено чувство за териториална защита и проявяват недоверие и враждебност към непознати, което ги прави отлични пазачи. Често са агресивни към други кучета.